BETA
0
Връзка с Фейсбук
Начало

Няколко думи от... Етгар Керет

Izvednaj...Останаха броени дни до поредното гостуване на Етгар Керет в страната ни. На 16 април от 19 часа той ще представи новата си книга „Изведнъж на вратата се чука“ пред софийска публика в Съюз на архитектите от 19 часа, а на следващия ден – го очаква среща с пловдивчани в Културния център на Радио Пловдив от 18 часа. По традиция световноизвестният израелски писател посещава България, за да бъде част от премиерата на последното свое заглавие, което става част от нашия книжен пазар.

По този повод направихме своебразен обзор на споделеното от талантливия автор в различни български медии по време на предишните му визити и при различни журналистически запитвания в страната.

 

„Във всекидневния си живот в Тел Авив в по-голямата част от времето имам чувството, че живея сюрреалистичен живот. Повечето от нещата, които ми се случват или ме заобикалят, изглеждат крайни, условни или нямат смисъл. Когато пиша за житейския си опит, не се опитвам да използвам силни метафори, а го описвам, както го усещам. Идвам от едно от най-абсурдните места на света, пълно с противоречия и крайности. Но не се възприемам като абсурдист, а по-скоро като реалист, който живее в абсурдна среда.“ – е отговорът на Керет на запитването на Цвета Атанасова за public-republic.com през 2010 година – във връзка с това дали вижда съвременния свят като място, изпълнено с абсурди, тъй като създава сюрреалистични и абсурдни ситуации и герои, които същевременно са достоверни.

Източник: public-republic.com

На въпроса на Цвета Атанасова в същото интервю дали има формула за добре написан история и на какво той самият учи студентите по „Креативно писане” в университета в Тел Авив „Бен Гурион”,Керет казва: „Не ги уча как да пишат. Винаги казвам, че уъркшопите ни по писане са като сбирка на анонимните алкохолици. Събираме се и всеки казва „аз се казвам еди-как си и пиша” и останалите отговарят „здравей еди кой-си, и ние пишем, няма от какво да се срамуваш”. Актът на писане е много странен, да седнеш пред компютъра или пред празния лист хартия и да измислиш човек, който никога не е съществувал, или неща, които никога не са се случили. Идвам от град, където като покажеш на някого разказите си и те питат: „защо си го измисли?”, „майка ти храни ли те добре?” или „имаш ли нужда от пари?”. Хубаво е да се събереш с хора, които споделят твоята страст. В тези курсове не се научаваш как да пишеш, а по-скоро как да изразиш себе си и как читателите да разберат какво искаш да им кажеш. Не вярвам в начина на преподаване като в американските училища, където те учат как се създава метафора. Да не си тръгнал да ставаш дърводелец! Мога да те насоча, но основно става въпрос за теб самия, а не за някакви техники.“

Източник: public-republic.com

„Разказите ви са винаги директни и кратки, изглеждат простички, но могат да се интерпретират по много начини. Усещате ли промяна в стила си през годините?“ – е въпросът, който задава Светослав Тодоров при интервю с автора за в. „Дневник“ през 2011 година. Израелският писател отговаря: „Според мен се е променил много, станал е доста специфичен. Но често читателите не могат да видят промените, както аз ги виждам. Също както китайците ни изглеждат едни и същи, а за себе си те са различни едни от други. Когато бях по-млад, мисля, че имаше повече конфронтация, повече гняв в сюжетите ми. Болката си остава болка, но, предполагам, в разказите вече има някакво чувство на приобщаване с живота. Сякаш героите искат да направят повече от това да посочат нещо и да изкрещят, че то трябва да бъде унищожено. Също така светът, в който живея напълно, се промени. Този сборник ("Момичето на хладилника") е написан от перспективата на необвързан и млад мъж, който живее в мръсен малък апартамент, а приятелката му постоянно го зарязва. Но в по-късните книги, които още ги няма на български, действието се развива около двойки, които имат проблеми, около хора, на които им се налага да ипотекират къщата си. Животът ми се е променил, проблемите ми също. Веднъж брат ми описа ситуацията много добре. Той ми каза, че в предишни сборници често действието се развива в таксита, а в новия ("Изведнъж на вратата се почука") - в самолети, което показва, че финансовото ми положение е значително по-добро, ха-ха.“

Източник: dnevnik.bg

„Какво прави един текст добра литература?“ – пита Нева Мичева през 2011 година за в.“Капитал“. „За мен ключовият момент в едно произведение – започва Керет, - на което и да било изкуство, този, заради който то си струва, е истината. Трябва да има честност. Понякога истината я влага самият артист, а друг път, дори когато няма намерение да е честен, тя се вижда някъде зад гърба му. Да е честно и интересно, разбира се.“

Източник: capital.bg

 

„Аз не се възприемам толкова като писател, колкото като разказвач. Бих изтанцувал историята, ако това ще е най-добре за сюжета. Писането е едно от средствата да стигнат историите ми до хората.“ – пък е отговорът на Етгар Керет на запитването на Ирина Вагалинска за „Тема“, в което тя го пита дали писането само не му е достатъчно и за това се занимава  с кино, телевизия и комикси, дали просто се забвлява, или се стреми да достигне до повече публика.

Източник: temanews.com

Снимка: books.janet45.com

Коментирайте