BETA
0
Връзка с Фейсбук
Начало

Сании споделя пред българските медии

ParinoushГостуването на  иранската писателка Паринуш Сании у нас предизвика широк медиите интерес. 65-годишната авторка проведе няколко срещи със свои почитатели в страната и отговори на любопитни въпроси на различни печатни и онлайн издания. Тук поместваме интервюто, в което Сании разговаря с Аглика Георгиева от вестник „Новинар“.

 

- Според една от теориите за произхода на българите предците ни са дошли от територията на днешен Иран. Усетихте ли "роднински" връзки тук, в София?
- Тук всичко ми се стори много познато, усетих и външна прилика между иранците и българите. Най-много впечатляваща е вашата топлота, сърдечността на хората, също като при нас. Не бива да забравяме, че и Иран, и България са били част от Османската империя. Борили ли сме се срещу един общ враг, което сигурно също е оставило отпечатък върху характерите ни.

- Главна героиня в романа ви е една иранска жена. Какво се крие под сянката на хиджаба (покривало) на сънародничките ви?
- Когато започнах романа, исках да опиша времето, в което сме живели. Традициите оказват влияние върху живота на иранката - има семейства, в които те доминират, но съществуват и високообразовани фамилии, които не приемат подобен подход. След Иранската революция се опитаха да сложат всички в една рамка. Жените яростно се противопоставихме на това.

- Какво конкретно ви подтикна да напишете "Моята орис"?
- Смятах, че сме длъжници на едно поколение жени, върху чиито плещи бяха стоварени огромни отговорности, без да получат никакви възможности за развитие. За тези жени аз направих серия от изследвания - интервюирах 1000 от тях от Техеран и околностите му, записвах историите им и вместо да ги обобщя в доклад, написах роман, който смятах, че повече ще се чете.

- Книгата ви има нелека съдба - два пъти е спирана от властите. Как "Моята орис" от забранен роман се превърна в бестселър?
- Аз също бях много учудена от успеха й. Първоначално книгата не получи разрешение за излизането си, но по времето на управлението на Мохамад Хатами (1997-2005 г.) съществуваха други начини това да се случи. Министърът на културата позволи на някои от издателите веднъж или два пъти годишно да направят книга на своя отговорност. Беше голям риск, но издателят ми се възползва от него. Казвам - голям риск, защото властите имат право да съберат всички книги и да ги запалят. В крайна сметка "Моята орис" излезе и само след два месеца бе изчерпана, което е странно, защото не съм позната като писател. След 2 години се стигна до 14-о издание, но когато на власт дойде Махмуд Ахмадинеджад, книгата ми бе отново забранена. Направихме оплакване и пак я пуснаха. Получих много обаждания по телефона от жени, които благодаряха, че съм написала книгата на техния живот.

- В Корана никъде не пише, че мъжете имат повече права от жените.
- Никъде не пише, но управляващите в Иран мислят по друг начин. Жените у нас имат нелека съдба. Реза шах направи всичко възможно, за да им даде права. Махна хиджаба под влияние на Ататюрк, дори го забрани. Тогава пък се надигна протест сред по-консервативните слоеве, а някои жени отново бяха принудени да стоят затворени вкъщи. След абдикацията на Реза шах синът му видя, че така не може да продължава, и реши носенето на хиджаб да е въпрос на личен избор. В резултат на това в университетите можеха да се видят една до друга жена в минижуп и покрита до земята. Имаше и дами министри. Първата жена, министър на образованието - Парса Фарух, след революцията е екзекутирана за разврат, а е била учителка по биология...

- Въпреки че иранките се славят като едни от най-красивите жени в света, в момента в страната се наблюдава бум на козметичната хирургия (коригират се основно характерните носове). Защо дамите прибягват до услугите й?
- Това се случва, защото, като си забулена, основното, което привлича мъжкото внимание, е лицето. То трябва да е възможно най-красиво, за да си намериш добър жених. Затова и толкова се гримират нашите жени. Освен стремеж към повече естетика виждам в това и своеобразна форма на протест.

- Вярно ли е, че в Иран има жени таксиметрови шофьори, които имат право да возят само дами?
- Наистина съществуват агенции с жени таксиметрови шофьори, които могат да ви приберат, ако например решите да излезете вечер.

- Майката на главната героиня в романа ви твърди, че истинският мъж трябва да е грозен и с лош нрав. Това не обезсърчава ли усилията на нежния пол?
- Това е стара хумористична песен (смее се). В нея се пее, че мъжът трябва да е грозен и лош, а жената красива - бела и дебела.

- Как се гледа на мъжете, които се възползват от правото си да имат 4 жени?
- Това се случва все по-рядко, и то по селата. Като цяло не се гледа с добро око на този, който има повече от една съпруга, не е като при арабите.

- Кое е най-силното оръжие на една жена?
- Умът и търпението са най-силното оръжие на една жена. Ние живеем в патриархално общество, доминирано от мъжете, но истината е, че всъщност жените са нежните диктатори вкъщи. Но те трябва да налагат желанията си така, че мъжът да не се усети.

- У нас казваме "да му извадиш душата с памук". А в Иран?
- Ние казваме "да му отрежеш главата с памук".

- Вие каква домакиня сте? Обичате ли да готвите?
- Аз мисля, че един пълноценен човек трябва да е в състояние да изпълни всичките си задължения. Проблем при образованите жени е, че те отхвърлят някои от тях. Удоволствие да бъдеш едновременно добър директор и да зарадваш мъжа и децата си с вкусна вечеря.

- Кое е вашето любимо ястие?
- В иранските ресторанти най-обичам да си поръчвам български кебап, който се радва на голяма популярност.

Източник: novinar.bg

Снимка: filme-carti.ro

Коментирайте