BETA
0
Връзка с Фейсбук
Начало

164 години от рождението на Иван Вазов

VazovПатриархът на българската литература Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 година в Сопот. На 71 години, на 22 септември 1921 година, приключва земният му път. За този изпълнен с труд живот, Вазов се превръща в основоположник на много звена в родната ни литература, в забележителен писател и поет, издига се до ранг академик в БАН и за две години дори е министър на народното просвещение. Образованието си Вазов получава в местното взаимно и класно училище, където започва да чете оригинална и преводна българоезична литература, а по-късно и рускоезична поезия. През 1865 година учи в Калоферското училище при Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев, и изучава гръцки и турски език, чете френскоезични и рускоезични книги. През 1866 година се записва в 4-ти клас на ръководената от Йоаким Груев Пловдивската гимназия. Първото му публикувано стихотворение излиза през 1870 година в „Периодическо списание“ на Браилското книжовно дружество. Близо 10 години след това дебютира и като белетрист. Повестите му „Немили-недраги“ и „Чичовци“ и романа „Под игото“ са сред върховете на художествената му проза. Темата за родината е сред водещата проблематика, която засяга. В текстовете му се откроява активната му гражданска и патриотична позиция.

В чест на днешния ден споделяме с Вас едно от най-българските стихотворения на Иван Вазов, публикувано и на страниците на електронното списание liternet.bg:

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

 

Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни,

език на тая, дето ни роди

за радост не - за ядове отровни.

 

Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?

Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?

 

Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?

 

Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!

 

Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!

 

Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно.

 

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;

 

ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.

 

Пловдив, 1883

 

Снимка: pressadaily.bg

Коментирайте