BETA
0
Връзка с Фейсбук
Начало

Исабел Алиенде с удоволствие би срещнала Марк Твен и Зоро

allendeЧилийската писателка Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 година в Лима, Перу. Работи като журналист в родината си дълги години, после емигрира във Венесуела, където продължава да се занимава с журналистика. Част от биографията ú е и преподавателска дейност в престижни американски университети. Творчеството на Алиенде включва разнообразие от статии, романи, хумористични книги, произведения за деца и пиеси. През 90-те години на миналия век всяко заглавие, което издава, я поставя в челните редици на най-продаваните автори в света. Носителка е на Националната награда за литература на Чили за 2010 година. С мащабността на повествованието и богатството на езика, който използва, Алиенде е сравнявана с Габриел Гарсия Маркес. Често я определят като най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена. Част от заглавията, които са намерили място на българския пазар, са книгите „Портрет в сепия“, „Дъщеря на съдбата“, „Къщата на духовете“, „Приказки на Ева Луна“, „Ева Луна“, „За любовта и сянката“, „Моята измислена страна“, „Сборът на дните“, „Инес, моя душа“, „Островът под морето“, „Безкрайният план“, „Дневникът на Мая“.

Излезлият на скоро роман „Игра на Изкормвач“ е първият, който Исабел Алиенде пише в жанра на трилърите. Заглавието успешно се превръща в хит и буди интереса  на десетки читатели.

Споделяме с Вас интервю на писателката, дадено през 2013 година пред „Ню Йорк таймс” и разпространено у нас от lira.bg.

 

 

Коя е последната книга, която прочетохте?
-    „The Death of Bees” от Лиса О’Донъл. Луда история, която може да се случи навсякъде.

Кога и къде обичате да четете?
-    Когато пътувам, чета от моя „iPad”. Когато съм в колата, слушам аудио книги. Чета и в спалнята, където имам удобен диван, лампа и две кучета, които ме топлят. Признавам, че съм нетърпелив читател. Ако книгата не ме грабне през първите 40 страници, я оставям. Имам една купчина четени донякъде книги, които чакат да хвана хепатит или някоя друга подобна болест, за да имам време да чета повече.

Препрочитате ли вече четени книги?
-    Има толкова много за четене и толкова малко време. Аз съм вече на 70 години, но все още препрочитането не ми носи същото удоволствие като откриването на нова история, нов писател.

Кой е любимият ви жанр?
-    Художествената проза. Четенето на добър роман или разказ е като да правиш любов на чисти и изгладени чаршафи: тотално удоволствие. Когато бях тийнейджърка залитах към еротичния материал. На 14-годишна възраст четях „Приказки от хиляда и една нощ”. Това e микс между еротика и фентъзи. Тогава живеех в Ливан. Сега внуците ми сигурно ще умрат от скука на сцените, които по онова време намирах за еротични. Нищо не може да се сравни с това да четеш забранена книга. Днес нищо не е забранено и човек не може да почувства вина, докато чете. За съжаление.

Кои книги ще се изненадаме, като открием във вашата библиотека?
-    Имам прекалено много речници. Пиша на испански, но живея в англоговорящия свят вече 25 години с моя съпруг гринго, Уили, който си мисли, че може да говори испански. Накрая става така, че пиша по начина, по който Уили говори: испанглийски. Постоянно се лутам между двата езика.

Кои от съвременните автори защитават честта на магическия реализъм в наши дни?
-    Магическият реализъм, като този през 70-те и 80-те години в Латинска Америка, не е на мода вече. Елементи от него обаче все още присъстват в творчеството на някои автори, като Салман Рушди и Тони Морисън например. Магическият реализъм не е трик, който аз използвам. Просто съм приела, че светът е много мистериозно място.

Кои книги са ви повлияли най-много като писателка?
-    В тийнейджърските си години четох романи на руски, английски и френски, които ме научиха как да разказвам. Когато прехвърлих 20, започнах да чета известните автори в Латинска Америка (само мъжете, за съжаление). Те бяха толкова различни и всеки имаше собствена идентичност. „Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес ме накара да искам да стана писателка. Казах си: „Ако този може да го направи, значи мога и аз”.

Препоръчайте една книга на президента.
-    Само една!? Бих му изпратила всички мои книги безплатно.

Ако можете да се срещнете с даден писател, жив или мъртъв, кой ще бъде? Какво ще го попитате?
-    С удоволствие бих се срещнала с Марк Твен. Какъв човек само! Представям си го много колоритен, секси, красив, пълен с енергия, грандиозен разказвач, изкусен лъжец и в същото време мъж с принципи – държащ на думата си. Не искам да го питам нищо конкретно. Искам да се напие малко, след това да седна до него и да го слушам как разказва различни истории.

Ако можете да срещнете някой литературен персонаж, кой ще бъде?
-    Зоро, разбира се. По възможност в легло през нощта. С маска, но без шпага.

Какво планирате да започнете да четете?
-    Току що стартирах „The Patrick Melrose Novels” от Едуард Сейнт Оубън, защото всички говорят за тази книга (Не съм чела „Петдесет нюанса сиво” обаче. Прекалено стара съм за садо-мазо). Тя е 680 страници. Ще мине доста време, докато я завърша. Но на нощното ми шкафче е и „Tenth of December” от Джордж Сондърс, която чака своя ред.

Източник: lira.bg

Снимка: epmghispanic.media.lionheartdms.com

Коментирайте